Банер на Студентски съвет към ВВМУ "Никола Йонков Вапцаров"

 

Председателите на Студентски съвет през годините

Колко повече съзряваме и знаем какво искаме, толкова по-бързо ни се струва, че времето лети.

Идеята да направя тази кратка ретроспекция на СС, на най-активните членове, се породи в мен, защото считам за много важно натрупаният вече опит през изминалите повече от 15г на Студентски съвет да се изгубва възможно най-малко и да се надгражда колкото се може повече. Най-важното в една организация, е приемствеността. Нека да уважаваме труда на нашите предшественици.

old_logo_1
Sabranie

Ще започна моя разказ за живота на СС през моите очи с това какво за мен всъщност е той. Съгласен съм, това е организацията, която е посредника  между студентите и началниците на ВВМУ. Да, така е! Но за хората, които са дали свободното си време, част от себе си и даже най-добрата част, е нещо много, много повече. За мен то бе училище в училището – училище за лидери и училище за живота. Сигурен съм, че има много млади хора, пълни с енергия и живот, но незнаещи как точно да я фокусират и употребят. Тогава – през 2005, аз бях един такъв новоприет студент и съвсем случайно, по щастливо стечение на съдбата, воден от вроденото ми любопитство, влязох в стаята на Студентски съвет. За мен тя беше обикновена стая, но в нея имаше необикновени  хора, в очите на които блестяха мечти, надежди, хора с идеали и пълни с позитивизъм. Това бе причината да се запиша – аз исках да бъда един от тях.


Тогава, през 2005г. председател на Студентски съвет бе Иван Марков – студент по КММ. На външен вид – напълно нормален студент, а отвътре тактик и деец. Обран и умерен, кален в битките за по-голямо уважение и по-добро място на Съвета. До него неотлъчно бе секретарят на Студентски съвет – Даниела Коцева – интелигентно момиче, с проницателен поглед, истински организатор. От другата му страна бе застанал друг механик, с 2 години по-малък – Лъчезар Ботев, бъдещ председаел. Характерът му бе почти толкова бунтовен, както и асоциацията, която правим с фамилията му. Но неговата сила не бе само в прякото действие и пламенните речи – той имаше дарбата да мотивира, да запалва хората с идеи  и мечти, да обединява студентите за стойностните цели. И до ден днешен, все още се опитвам да разбера как точно постигаше това. След него бе Николай Илиев. Човек, на когото напълно можеше да се разчита. Сериозен и педантичен до безобразие, ведър дух и винаги пее. Разира се, имаше и още хора, не искам да умаловажавам никого, но за мен това бе ядрото на СС – двигателят, който захранваше прогреса, който увличаше със себе си членовете на СС и не спираше да мечтае. А проблеми имаше доста. Винаги е имало, и винаги ще има – с това искам да сме наясно, но нали тези проблеми – общите проблеми сполятват хората, правят ни по-задружни и по-човечни. Сега като се замисля, вече са изминали повече от 10 години от първото ни заседание на СС и на пръв поглед толкова много неща са се променили, но в крайна сметка виждам – пак седят почти същите проблеми пред нас студентите.

Ivan Markov
Lachezar_Botev И така, Марков управлява почти до края на 2006г. За мен, той бе първия и Стандарта. Стандарт, по който всички други се съизмерваха. След него, както вече казах, щафетата пое Лъчезар Ботев. В началото плахо и неуверено, но много бързо надмина своя приятел и учител – Марков. По негово време, Съвета приюти много млади и дейни студенти. Такива като Йордан Петков – виден организатор и момче за всичко. Момчил Христов – човек на място и винаги, където ти потрябва. Живко Казаков – човек мислител и харизматичен. Мария Димитрова и още куп други усмихнати и ведри студенти. Водени от невидимата, но здрава ръка на Ботев, ние печелихме бавно, но последователно уважението на Морско училище, Община Варна като сигурен и надежден партньор и на Студентските съвети на останалите университети.  Лъчо умело делегираше правата и задълженията, а това неминуемо водеше до успехи.

Така неусетно мандатът на Лъчезар Ботев, изпълнен с приключения и предизвикателства – отлетя и през есента на 2008г. Лъчо връчи новия мандат на избрания с безапелационно мнозинство – Николай Джендов, студент по Навигация.  Големи надежди и очаквания имахме всички за следващия период на председателство. Съветът работеше – спор няма, но заедно с Ботев, си тръгнаха хора като Коцева, Илиев, Христов....
От този момент в нашето семейство на СС се загуби част от устрема, визията и концентрираността на СС.

Nikolay_Dzhendov
Mariya-Magdalena_Kaykova След  Николай Джендов, за председател на СС бе избрана Мария-Магдалена. Очарователна девойка с много мечти и добро сърце. По това време аз вече завършвах и щяха да минат 2 години преди да се явя отново в стаята на СС, но никога не пропусках да се осведомя за работата им и да помагам където и с каквото мога. Въпреки огромните усилия, които полагаха Председателя, членовете и сътрудниците, според мен, дейностите бяха в застой, но помнете – нещата винаги се променят. И за мое голямо щастие, те поеха в правилната посока.

Калоян Стоянов наследи Мария-Магдалена. Момче с хъс за работа, интелигентен, но и нещо много по-важно! Човек с дух и вяра, че нещата с труд и време ще се възстановят до предишното им ниво, а дори и повече. Така този младеж се труди неуморно в продължение на целия си мандат. Моите спорадични наблюдения ми показаха, че СС пак е жив и има посока – напред и нагоре.

Kaloyan_Stoyanov
Desislava_Doynova И така, на 06.03.2015г. Калоян Стоянов предаде длъжността на свой ред на най-добрия кандидат, според мен – Десислава Дойнова. Силно мотивирана девойка, за работа и резултати. Сега СС отново е на кръстопът. Накъде ще се променят нещата този път? Пожелавам й попътен вятър и да знае, че винаги може да разчита на бившите членове на СС за съвет или подкрепа. Пожелавам й да бъде умерена в речта си и твърда в действията си, да запази духа на СС - знание, помощ, солидарност и подкрепа...

Стоян Димитров